Стъкленият охлюв (Разкази в интернет)

„… Любовта е нещо, което се учи и упражнява. Също така любовта е нещо, което трябва да се открадне. Ако всеки ден не откраднеш от самия себе си малко сила и време за любов, това не е любов!“
Из „Дамаскин“
„… Бъдещето е огромен континент, който ние тепърва трябва да открием, може би Атлантида. Там не важат парите, които ние използваме. Не важат дори и нашите погледи. Бъдещето ни вижда нас само когато се усмихнем или заплачем. Иначе не ни познава.“
„… Отново беше на кръстопът и отново се молеше на Хеката, богинята на Луната:
«Боя се от празните градини, изгубени в моето сърце, до които не знам пътя. Защото не избирам аз птиците, които да кацнат на тях, и моите спомени стават по-стари от мен, потъват в миналото и нямам власт да ги задържа…»
Тогава проумя, че в човека най-бързо старее потта, а най-бавно старее душата.“
Из „Шапка от рибя кожа“
Милорад Павич (1929) е професор по история на сръбската литература и история на културата в Белградския университет. Още с първия си роман „Хазарски речник“ (1984) се превръща в световна знаменитост. „За мое удивление — казва Павич — книгите ми досега са преведени 66 пъти на различни езици. Накратко, аз нямам биография. Имам само библиография“. Разказите в „Стъкленият охлюв“ (1998) са писани за Интернет и могат да бъдат намерени там на съответните страници. Те са нова среща с Милорад Павич, брилянтен, както винаги, този път в късия разказ.